Манифест

Манифест

Това е едно контингентно възвестяване.

Обявявам, че противостоя на позицията, достигнала до своя завършен изказ в лозунга „Не си ти, когато си гладен“. Това ще рече, че отказвам да мисля човека, а и всичко природно, като съотношение на налични вещества или сили. За мен човекът не е скупчване на „материи“ или „енергии“, което притежава, било и като свое отличително качество, способността да мисли. Призовавам да се върнем към изначално казваното от думите „материя“ и „енергия“.

Но аз не заемам и „идеалистическа“ позиция, отричам, че човекът е дух, който е въдворен или полепнал в тяло. Настоявам, че идеята за свръхсетивен свят е пагубна за човека, и същевременно вярвам, че християнството има какво да разкрие и без нея. Тялото не е външно ограничение или управляема машина, а най-собственото, защото винаги ни вписва в някаква събитийна констелация. А в същността си човекът, както и всичко друго, не е даден сам по себе си, а всеки път е определен от участието си в една такава констелация.

Мисля, че човекът и нещата не са „пълните“, субстанциални места, а всеки път са конституирани от разликите помежду им, от разположението им в някаква взаимовръзка, която не е проектирана и притежавана от так. нар. разум, съзнание и пр. За мен трансцендентното – Бог или битието – не е свръхсетивно наличие, а се случва конкретно като това „между“, тази взаимовръзка. Твърдя, че „материята“ и „духът“ формират фалшива опозиция, че всъщност те са двете страни на едно и също разбиране, според което битието е наличие. Като нов „основен философски въпрос“ провъзгласявам този, дали нещата са налични или събитийни.

Категорично възразявам срещу наследеното от съвременния здрав разум отъждествяване на „рациото“ с формално-логическото и причинно-следственото мислене. Ако това отъждествяване не пречи на повечето нормални хора да бъдат телесни и ситуативни, т.е. да съществуват в пълен разрез с него, като си остава само в плана на думите, то безпокои хора като мен, за които, може би тъкмо защото не са толкова телесни и ситуативни, езикът е от значение и не е означение, безразлично към казваното. Обявявам война и на склонността да се субстанциализира, винаги събитийните определености на един човек, колкото и утаени да са те, да се приписват като атрибути или проявления на нещо, изначално постоянстващо в него.

Ето защо вярвам, че няма зло само по себе си. Доброто или Бог не е обвинение, а нещо, което не те заплашва, дори когато го отричаш. Така, както не бива да се надяваме на отклик от страна на телата, които сцената на големия град излага пред погледа ни, защото те принадлежат към визуално недостъпни светове (принадлежност, понастоящем отбелязвана, но и инфантилизирана от мобилните телефони), не е честно и да бъдем обвинявани от трансситуативни позиции или да бъдем принуждавани към една трансситуативна загриженост. Обвинителят е душманин, демонично обособила се от теб самия част, която те поставя в повинност, предупреждава, че не гарантира живота ти, ако пренебрегнеш отслужваните пред нея ритуали. Може би той наистина се е родил заедно с так. нар. етически религии, които са били разомагьосани едва през 18-19 в. А етиката, пренебрегваща крайността на човека, това, че той винаги е ситуиран в някакъв хоризонт и в този смисъл не е вездесъщ, се ражда от правото, не обратно.

Изхождайки от това свое убеждение, обявявам за мръсни думи „правила“, „съ-образяване“, „при-личие“. Дивя се на хората, които изцяло отъждествяват „принципа на реалността“ с конвенциите и ритуализираните форми на общуване, неизбежни само до определена степен на сближаване. Които успяват да се „реализират“ като природа поради простото съвпадение с другите във виртуалния закон или в рецептите, чиито ин-корпорации са те. Надявам се, че е възможна общност и близост отвъд правилността, че абстрактният, генерализиран друг човек, когото трябва да признаеш, за да познаеш твоя, най-собствен друг, не е тъждествен на постулирания от абстрактния морал. Че той има чертите, които му отрежда констелацията, случваща се в мига на твоята решимост.

вторник, 20 декември 2016 г.

За хаштаг-идентичността

Поднасяният ни от Тиндър е абстрактен носител на своите качества, статуя, характеризирана единствено чрез атрибути, сглобка от хаштаг-етикети. Той е пост-субективност, която пребивава отвъд биографична история и психологически опит, и изгражда идентичността си като колекция от чеквания в един ландшафт от must-visit-топоси на живеенето. Романтичното писмо и изречението с неразпознаваеми думи заговарят само обитаващите традиционните сайтове за запознанства, все още експериментиращи със своята субективност провинциалисти. Достъпът до кибер-божествата в Тиндър зависи от съвпадението на насъбраните от двете страни вълшебни инструменти, от изричането на правилното хаштаг-заклинание.
Публикувано от в Няма коментари:

БалдаранС

Споделих с дъщеря ми, че напоследък си купувам от университетската лавка изворна вода "Балдаран". Тя отсече, че тази марка е абсолютно непродаваема в по-ниските възрастови групи и ми зададе реторичния въпрос: "Представяш ли си как някоя модерно облечена кака изрича: "Един "Балдаран". моля!"?" Детето запази иронична дистанция от подобни консумативни практики, но ми даде да разбера, че би постъпвало в съгласие с тях, доколкото те конституират неговия образ в очите на връстниците. Шегата на дъщеря ми ме насочи към общоизвестната истина, че съвременният потребител обитава една вселена от знаци, чиито материални референти са само ефекти от взаимните им диспозиции. Тези знаци, разбира се, не произхождат от някаква чисто формална игра на различаване, от някакъв "диферанс", а са алегории, маски на съвсем фактически пазарни интереси. За наивния потребител обаче субстанциалното не е продуктът, а емблемата, и тя следва да бъде добре позиционирана по отношение на другите означаващи. "Балдаран" звучи като безвъзвратно демоде, като старческо ретро - първата ми асоциация бе "БАлДаран е галант". Съвсем други са препратките при емблеми като "Селект", например, която успява да ти внуши, че за теб е под-брано най-доброто и по тази причина си из-бран или си част от един от-бор, защото говори на един от актуалните свещени езици на пазарната религия. Синонимната дума "Логос" нямаше да има същото въздействие, макар да би стояла далеч по-добре от "Балдаран" поради асоциацията с незабравимото летуване в Гърция.

Публикувано от в Няма коментари:
Останал си вкъщи за празниците. Това може да означава:
1. Имаш нисък доход, следователно – нисък социален статус. Ти си мухльо в очите на съвременната жена, чиято най-висша гратификация е пътуването. Тя би простила дори несъстоятелността ти в леглото, ако си достатъчно състоятелен, за да фигурираш като мобилния партньор, с когото тя споделя незабравимите мигове от ресторанта в Банско или в Гърция.
2. Ти си истински гражданин, кореняк. Останалите, които са изпразнили града, всъщност не са в Банско или в Гърция, а по родните си места. Сега най-сетне можеш да се насладиш на градската среда, част от чието естествено, идилично състояние са клошарите, оголили се по улиците след временния отлив на пришълците.   
3. Ти си истински гражданин в един по-елитарен вариант – като образована и автономна личност, която не е подвластна на културната индустрия и индоктринираните от нея фалшиви потребности. Ако си ляв, ще обикаляш града с фотоапарат, за да документираш страданието и разрухата. Ако си десен, ще се затвориш в своята чиста, музикална субективност и ще пътуваш в духа вместо във физическото пространство.

Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)